„Безкрайно унижение“: Припомняйки си ужасите в миграционните центрове на Либия
Средиземно море – Малик* е бил обичай, продаден и унижаван по пътя, само че откакто е бил избавен посред Средиземно море, той се надява на живот оттатък насилието.
23-годишният сириец от град Дераа направи своето пътешестване до Европа през Либия, където стана един от хилядите хора, арестувани и трафикирани.
Всеки имаше своите аргументи да рискува рисковото пътешестване. За Малик, неотдавна приключила хирургична здравна сестра, това беше изборът сред осъществяването на клетвата му като медицински експерт да избавя животи и да оказва помощ на хора в потребност и упованията от сирийското държавно управление на президента Башар ал-Асад той да служи в армията, със страната към момента във война.
„ Ако бях останал, щях да водя война с друго човешко създание. И не какъв да е - човек от моята страна. Ако откажа, щях да ме считат за нарушител “, сподели Малик пред Al Jazeera два дни откакто беше избавен в морето.
През януари Малик и 125 други бежанци, поемащи самоуверено по рисковия маршрут през централното Средиземно море, бяха прихванати от немския транспортен съд за търсене и избавяне Humanity 1 призори, откакто се носеха в студеното море в продължение на два дни.
След като напуснаха пристанищния град Сабрата на разтърсена, небесносиня дървена лодка, оживелите бяха премръзнали, изтощени и ужасени да не бъдат изпратени назад в Либия.
Сред оживелите Малик се резервира за себе си; постоянно седи безшумно и се взира във вълните, до момента в който корабът си проправя път към италианския бряг. С кръстосани ръце на гърдите си, облегнат на тъмносиня скамейка в клиниката на кораба, той изясни, че освен вероятността да бъде свикан го е предиздвикала да напусне Сирия, само че и че там „ няма живот за основаване, няма пари, няма работа ”.
Но пътуването му не беше планувано. Малик разказа компликации, които започнаха при идването му в либийския град Бенгази предишния май, откакто вложи спестяванията на цялото си семейство в ненадеждното търсене на по-добър живот.
И това, което един контрабандист беше заречен, щеше да бъде единствено 10-дневен престой в Либия, преди да отпътува за Италия с лодка, което се трансформира допълнително от осем месеца, прекарани сред центрове за задържане, контрабандни леговища и хангари – места, които той оприличи на стаи за мъчения.
„ Първото място в Тобрук беше животинска плантация, даже и това “, сподели постепенно Малик, като деликатно подбираше думите си. „ Вътре имаше кон, а другата стая беше за нас, момчетата. Мъжете имаха дълги коси и неподстригани бради; те бяха там от месеци. “
23-годишният юноша сподели, че по-късно е бил продаден и изместен из страната най-малко пет пъти от разнообразни милиции и банди.
Заклещен в цикъл на свирепост
Четири месеца откакто стъпи в Либия, Малик се опита да напусне за първи път. Бутан на препълнена гумена лодка от 11 мъже с оръжия в тъмната нощ, той се надяваше, че пътуването ще означи началото на нов живот.
Но на 100 метра (328 фута) от брега слабата структура на плавателния съд стартира да поддава и дружно с други 70 бежанци той беше заставен да се върне на сушата.
В други три случая младият сириец се опита да напусне благодарение на контрабандистите, които го държаха в плен. Но след всеки несполучлив опит той беше продаден и изместен на ново място. Тобрук, Дерна, Бенгази, Газала; във всеки град той се натъква на стотици други мъже, живеещи в инфектирани от заболявания хранилища под жестокия надзор на въоръжена защита.
Побоят и унизителното търсене на телефони се трансфораха в всекидневие, съгласно Малик. Тези, които бяха хванати да поддържат връзка с външния свят, бяха удряни грубо с камъни или револвери, до момента в който изгубят схващане.
Когато се опита да избяга самичък, Малик се озова в ръцете на мощен човек в столицата Триполи – прочут с търговията със сирийците, изясни той.
„ Той сподели, че му изискуем по 1000 $ всеки и че би трябвало да изплатим дълга си. Останах там 17 дни, работейки от четири сутринта, до момента в който рухнахме през нощта “, сподели Малик със задания като строителни работи, разчистване на къщи или работа във ферми. Отказът не беше алтернатива.
„ Един от младите мъже, с които работех, настояваше да отиде до тоалетната, само че му беше отказано “, Малик поклати невярващо глава, до момента в който говореше. „ Човекът, който отговаряше за нас, незабавно го простреля в крайници за наказване. Виждал съм толкоз доста кръв в Либия, повече от където и да било другаде. “
Според Amnesty International доста бежанци и мигранти, бягащи през Либия, са подложени на многократна употреба и насилствен труд от въоръжени групи. Заклещени в циничен кръг, мнозина разчитат на роднините си вкъщи да преведат пари, с цел да бъдат освободени.
Невъзможно е обаче да се опитаме да определим точния брой хора, които може да са били експлоатирани или арестувани в страната.
„ Чуваме една и съща история още веднъж и още веднъж от оживели, без значение един от различен “, сподели Петра Кришок от немската неправителствена организация SOS Humanity пред Al Jazeera.
„ Хората са арестувани случайно в „ затвори “ и са принудени да заплащат, с цел да излязат, постоянно с пари, които нямат. Или експлоатирани за работа без заплата “, сподели тя.
Докато либийските управляващи настояват, че ще се оправят с порочната промишленост, министър-председателят на страната, Абдул Хамид Дбейба, прикани интернационалната общественост за спомагателна помощ за справяне с казуса.
По време на скорошно посещаване в Италия Дбейба сподели, че Либия „ е във война против трафикантите “ и че раздраната от война страна „ кани всички от европейската страна да ни сътрудничат и да ни оказват помощ “.
Либийските управляващи не дадоха отговор на настояването на Al Jazeera за коментар.
„ Унижение, принуждение и изтезания “
Седнал до Малик в безмълвие, 28-годишният Джамал* от Дамаск кимна. Тихият татко на две деца се е опитал да пресече най-опасния миграционен маршрут в света с дървена лодка в три разнообразни случая. Два пъти той споделя, че е бил изтеглен назад от либийската брегова защита в това, което той разказва като пъкъла на земята.
От 2015 година Европейският съюз дава финансова поддръжка на либийската брегова защита като част от проекта си за понижаване на миграцията от Северна Африка. Италианското държавно управление, сега ръководено от Джорджия Мелони от крайнодясната партия Fratelli d'Italia (Братя на Италия), от този момент подари няколко кораба на бреговата защита – игнорирайки постоянните обвинявания в злоупотреби, изнудване и закононарушения против човечеството.
През февруари немският вестник Spiegel заяви, че Frontex, Европейската организация за гранична и брегова защита, е споделила местоположението на бедстващи лодки с либийската брегова защита повече от 2000 пъти през последните три години – съдействие, което може да са улеснили връщането на бежанци и мигранти в брутални лагери за задържане.
„ Те [либийската брегова охрана] се увериха, че моторите ни са отделени от лодката и са потънали във водата. Те взеха дребното храна, която ни беше останала, преди да подпалят рибарската лодка посред морето “, сподели Джамал пред Al Jazeera за втория си опит да напусне Либия.
Пребит от бреговата защита, ограбен от парите, които беше оставил и върнат на брега, Джамал нямаше визия къде ще го води ориста му. Заедно с още 70 мъже той беше превозен до център за задържане в Бир ел-Ганам, югозападно от столицата – лагер, прочут измежду сирийците, изясни той.
„ Всички се опасяват от това място. Известно е с унижението, насилието и изтезанията – и че е невероятно да напуснеш, откакто си бил арестуван. “
Някои от думите на Джамал бяха малко повече от шепот; макар два дни отмора на борда на избавителния транспортен съд, той към момента беше отпаднал след тежкото пътешестване в морето.
Той си спомни хангара на Дерна, към 50 на 15 метра (164 на 49 фута), където споделя, че са били посрещнати с още един позорен побой. Четиристотин други бежанци и мигранти бяха натъпкани в мръсния хангар, ръководен от либийските миграционни управляващи. Повечето от тях бяха от Египет, Бангладеш, Пакистан и Сирия.
„ Унижението в никакъв случай не свършваше; биеха ни със зелен маркуч за вода или дървени тояги. Някои бяха там от година и половина “, сподели той, прокарвайки пръсти през небръснатата си черна брада.
„ Умиране постепенно от апетит “
Много от мъжете в хангара страдаха от тежки инфекции на краста, заразно кожно заболяване, което процъфтява в топла, тясна среда. На всеки 22 часа те ще получат дребни порции паста и вода, с цел да ги поддържат до идващия ден.
Гласът на Джамал стартира да трепери, когато си спомни един съответен случай. Той погледна встрани, примигвайки интензивно.
„ Имахме протест вътре, стартира с нещо неуместно. Възрастен сириец удари един от надзирателите и той беше изведен на двора, където го биха до загуба на схващане. Той загуби окото си, беше просто алена рана в орбитата, където беше. “
Разбирайки беззаконието, при което живееха, Джамал знаеше, че би трябвало да напусне. Но тези, които го държаха в плен, желаеха заплащане от $4000 на човек, преди да освободят някого - пари, които Джамал нямаше.
„ Умирахме постепенно от апетит и побоища. И по този начин, започнахме да се бунтуваме. Всеки ден нападахме пазачите и те ни наказваха, като затвориха хангара в цялостен мрак, биейки ни непрестанно. ”
След 15 дни непрекъснати протести Джамал съумя да вземе пари назаем от родственик и подписа договорка да заплати 3000 $, с цел да бъде освободен.
Въпреки непосредствения риск да бъде заловен още веднъж или да се удави, той беше подготвен да заложи живота си, с цел да доближи сигурност в Европа.
„ По-добре е да умреш в морето, в сравнение с да се върнеш в Либия “, сподели той.
Джамал и Малик са измежду повече от 4400 души, които са избягали в Европа по средиземноморския маршрут през 2024 година – внезапно нарастване в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
През 2023 година минимум 380 000 души са минали сложното пътешестване през Средиземно море, съгласно Frontex, отбелязвайки най-високото равнище на идващи от 2016 година Сред тях 100 000 души са пристигнали от Сирия.
„ Да избягаш от Дамаск, с цел да започнеш живот в Европа, беше самият пъкъл. Но опитът да избягаш от Либия се оказа още по-лош “, сподели той, отваряйки ръце в символ на примирие.
Носейки единствено паспорт и очаквания за заслужен живот в Европа, Джамал изясни, че пътуването му още не е завършило. Той към момента носи отговорността да се грижи за шестима души вкъщи: двете му деца, брачната половинка му, родителите му и по-малката му сестра.
Най-важното е да ги отведем на безвредно място след него, сподели той, отбелязвайки края на своята история.
„ Тази болежка не е единствено моя, споделям я с всеки сириец. И всеки човек, минал през Либия. Всички там безмълвно страдат. ”
Освен него, Малик увеличи глас, с цел да се съгласи. Той има вяра, че спомените за това, което е видял през последните осем месеца, в никакъв случай няма да изчезнат.
Когато го попитат какво се надява да донесе животът в Европа, той подвига плещи и се усмихва: „ Просто желаеме да живеем, това е всичко. “
* Имената са изменени, с цел да се отбрани самоличността на интервюираните и техните фамилии.
